Април не мина, както си го мислех – благодарна съм за внезапните обрати, въпреки че някои от тях бяха болезнени.   Първи дни (01 – 03.04) С Елина отидохме на разходка в парка, за да свършим менторската си работа – говорихме за общата посока, в която искам да поеме кариерата...

Март беше пълен с малки радостни моменти. В промеждутъците се чувствах несигурна и понякога празна и това е окей – позволи ми да се насладя на последващата яркост. Първите две седмици бяха много активни, докато вторите две: не толкова.  Първа седмица (01 – 06.03.2022) В последния ден на февруари...

Февруари започна на върха на един хубав слънчев хълм, откъдето всичко тръгна на зле. Месецът накратко: рождения ден на Олена, Йекабс и Елина бяха ковид-положителни, което ми донесе 2 седмици ежедневно тестване, прекъснах едни нездравословни отношения, получих лоши новини, избухна руско-украинската война и Олена си тръгна, всичко това придружено...

Схванати криле – небето ме зове. Крилете ме болят и с воля не помръдват. Виждам как отлиташ и червена нишка от крака ти виси. Празнота – топла и студена, аз решавам. Оставам тук и възможното оседлавам. В него се установявам. Неизвестната тъма ме прегръща и като всяка нощ, изтръпва....

След напрегнатия декември 2021 г., в който Латвия ме посрещна с отворени обятия (пълният разказ се намира тук), януари ми даде възможност да се огледам и да се осаферя в новата си реалност. Този месец беше фокусиран върху почивката, грижата за себе си, още личностно израстване, а измежду всичко...

Ела с мен на новото ми приключение – доброволчество за една година в Латвия! Всичко започна средата на октомври 2021, когато реших да кандидатствам през платформата на Европейския корпус за солидарност (ESC) на няколко едногодишни проекта. Търсех нещо, където ще мога да уча, нещо, което включва изкуствата и младежта,...

Оставих роклята да падне на пода. Усетих как погледът му се плъзга по гърба ми и как въздиша по извивката над дупето ми. Свалих бюстието си през глава и леко непохватно свалих бельото си. Обърнах се и го погледнах. Жаждата в блесналите му очи ми прави удоволствие, дори когато...

Два магнита, привлечени един към друг. Изпратено предзнаменование на единия, но не и на другия. Една страница в две времена. Да надникнем в мислите им… Тя В тъмнината на нощта поглеждам през прозореца. Странно, няма луна, но си спомням за теб. Почти всички песни, избрани от YouTube тази вечер,...

Душата ми безспирно се мени, така както и идеите, шуртящи от нея като кръв от дълбока рана. Тази течна креативност, това сътворение под налягане – единственото, което ме поддържа цяла. Хидравличната система, изпълваща механиката на тялото ми. С изявата на вътрешния ми океан един мъж не може да помогне,...